Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) официално представи отрицателно становище относно предложението за изменения в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), свързано с въвеждането на задължение за тримесечно деклариране на дълготрайни активи и материални запаси. Становището е внесено в Министерството на финансите и подчертава значителните предизвикателства, които този проектозакон би създал за бизнеса, особено за малките и средни предприятия.
Какво предвижда новото предложение?
Проектът на Закона за изменение и допълнение на ЗДДС предвижда чрез нова ал. 11 в чл. 123 от ЗДДС задължение за всички регистрирани по ДДС лица, включително физически лица и неактивни фирми, да подават на тримесечна база данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси. В частност, предложението включва деклариране на:
- Общата стойност на дълготрайните активи с данъчна основа при придобиване или производство, равна или по-голяма от 5000 лева, оценени по цена на придобиване.
- Общата стойност на наличните материални запаси, оценени съобразно приложимите счетоводни стандарти.
Според АССП, изпълнението на тези изисквания би довело до значително увеличение на административната тежест за счетоводните предприятия и бизнеса като цяло, без това да допринася за реализацията на посочените цели на предложението.
Аргументи на АССП срещу предложението
1. Повишена административна тежест
Основен аргумент в становището на АССП е, че задължението за тримесечно деклариране ще създаде сериозна административна тежест за компаниите, които и без това вече са обременени с множество задължения по подаване на различни декларации и отчети. Данъчнозадължените лица, които вече са предприятия, подават данни за налични дълготрайни активи и материални запаси веднъж годишно като част от Годишния отчет за дейността, изискван от Националния статистически институт (НСИ). Въвеждането на тримесечно деклариране би означавало за много компании допълнителни инвентаризации и проверки, което изисква не само време, но и ресурси.
Малките предприятия, които съставляват повече от 90% от всички фирми в България, обикновено провеждат инвентаризация веднъж годишно във връзка с годишното счетоводно приключване. Новото задължение би означавало провеждането на инвентаризация поне четири пъти годишно, което е непосилно за много от тези компании. Според Закона за счетоводството инвентаризацията се изисква само веднъж годишно (чл. 28), но предложението би увеличило тази честота значително.
2. Кратките срокове създават риск за точността на данните
АССП подчертава, че кратките срокове за деклариране на данни могат да доведат до недостоверни и непроверени отчети. В предложението се посочва, че данните трябва да бъдат подавани до края на месеца, следващ всяко тримесечие, което създава значителен натиск върху предприятията. За сравнение, текущият срок за подаване на годишния отчет е до 31 януари на следващата година, което предоставя достатъчно време за подготовка на точни данни.
Съкращаването на сроковете за четирикратно деклариране повишава риска от неточности, особено за малките предприятия, които не разполагат с отделни екипи, занимаващи се изцяло със счетоводство и отчетност. АССП предупреждава, че такива несъответствия могат да доведат до сериозни финансови санкции за компаниите, които не успеят да подготвят правилните отчети в указания срок.
3. Предложението не постига заложените цели
АССП поставя под съмнение ефективността на предложената мярка по отношение на заложените цели, а именно – проследяване на промените в дълготрайните активи, използването им за извършване на облагаеми доставки и рентабилността на компаниите. Според асоциацията предоставянето на обща стойност на дълготрайни активи и материални запаси не дава достатъчна информация за реалната икономическа активност на дружествата. Данните, които се изискват, не могат да отговорят на въпроси като ефективността на използване на активите или дали наличните стоки и активи се използват за лични нужди или за търговска дейност.
Така предложените промени са в противоречие с посочените цели в мотивите на законопроекта и вместо да подобрят прозрачността, създават допълнителна бюрокрация, която не допринася за повишаване на ефективността на данъчната отчетност.
4. Потенциални правни и финансови рискове
АССП се опасява, че разширяването на обхвата на декларациите може да доведе до неоправдан правен и финансов риск за коректните данъчнозадължени лица. Включването на допълнителни данни, които могат да бъдат подложени на проверка от данъчните органи, увеличава риска от неправилни тълкувания и налагане на санкции при минимални грешки. АССП отбелязва, че такава информация може да се изисква при данъчна ревизия, което би било по-ефективен начин за контрол.
АССП препоръчва алтернативен подход
С оглед на изложените аргументи, АССП предлага Министерството на финансите да преосмисли предложените изменения и вместо тримесечно задължение за деклариране на данни за дълготрайни активи и материални запаси, да продължи с текущия годишен подход. Според асоциацията, съществуващите годишни отчети са достатъчни за целите на статистическата и данъчна отчетност и могат да осигурят информацията, необходима на държавата.
Какво е заключението?
В заключение, АССП твърдо застава срещу предложението за тримесечно деклариране, тъй като това би довело до ненужно увеличаване на административната тежест за бизнеса и би поставило под риск точността на отчетите. Поради липсата на реални ползи за данъчната отчетност и за прозрачността на икономическата активност, АССП призовава Министерството на финансите да преразгледа предложението и да се консултира с бизнеса за намиране на по-ефективно и пропорционално решение.
from