Какво е известно до момента за проектобюджета на България за 2025 г.?

С разработването на държавния бюджет на България за 2025 г. в заключителния си етап, важни въпроси, свързани с данъчната политика, социалните осигуровки и приходите, очакват своето финализиране. Тази година процесът на създаване на бюджета ще бъде съобразен с избора на 51-вото Народно събрание, тъй като предложенията ще бъдат внесени за обсъждане в новия парламент. Основни акценти от проектобюджета включват планиран дефицит от 3% и запазване на ставките на основните данъци.

Основни акценти в проектобюджета

В предложението за проектобюджет за 2025 г. е заложен дефицит от 3%, който е важен елемент за България в стремежа й към присъединяване към еврозоната. Според финансовите власти в страната, това ниво на дефицит отговаря на изискванията за влизане в еврозоната и може да се окаже стратегическа цел за следващите години. Важно е да се отбележи, че предложението не предвижда промени в ставките на основните данъчни закони като Закона за ДДС, Закона за корпоративното подоходно облагане и данъка върху доходите на физическите лица.

Въпреки това, синдикалните организации настояват за реформи в данъчната система, с аргумента, че настоящата система увеличава неравенствата. Синдикатите изтъкват, че в България най-богатите 20% получават над 6 пъти повече доходи от най-бедните 20% – съотношение, което значително надвишава средното за Европейския съюз, което е около 4,7 пъти. Според синдикатите, внасянето на по-голяма справедливост в данъчната система би могло да подобри това съотношение и да намали социалните неравенства.

Предложения на синдикатите за данъчни промени

Синдикалните организации като КНСБ настояват за въвеждане на допълнителни фискални мерки, които да осигурят допълнителни приходи от 4,7 милиарда лева. Сред предложените мерки са:

• Необлагаем минимум за доходите на физическите лица – този минимум би бил равен на минималната работна заплата за съответната година, като така се подпомагат нискодоходните групи.
• Увеличение на данъка върху дивидентите – предложението е ставката да бъде увеличена на поне 10%, което би генерирало допълнителни приходи.
• Данък върху финансовите транзакции и дигитален данък – тези данъци биха обхванали транзакции и приходи от дигитални услуги, за да отразят модерната икономическа среда.
• Данък върху вредни храни – той би включвал облагане на продукти като чипсове, енергийни напитки и други нездравословни храни.

Освен това, КНСБ предлага и облагане на свръхпечалбите на компаниите съгласно регламентите на Европейския съюз, като тази мярка цели да генерира допълнителни приходи от компании с високи нетни печалби. Според КНСБ, подобна политика може да спомогне за по-добро разпределение на богатството и да поддържа стабилността на социалната система.

Промени в политиката по ДДС

В проектобюджета е заложено връщане на стандартната ставка на ДДС от 20% върху хляба и ресторантьорските услуги, което е промяна спрямо досегашното временно намаление на тези ставки. Годишният ефект от тази промяна се изчислява на 400 милиона лева, като финансовите власти считат, че стандартната ставка е важна за постигане на балансиран бюджет.

От друга страна, остава възможността за поддържане на по-ниската ставка от 9% за спортни съоръжения в планинските курорти и туристическия сектор, с цел да се осигури стабилност в туристическия сектор, особено в условията на конкурентен пазар и договорени цени за международния туризъм.

Искания за промени в политиката по доходите

По отношение на политиката по доходите, синдикатите настояват за увеличение на заплатите с поне 10% за 2025 г. и за прилагане на хоризонтална политика, изискваща допълнителни средства в размер на 1,8 милиарда лева. През последните години България се бори с недостига на квалифицирана работна ръка, като синдикатите твърдят, че увеличаването на възнагражденията ще спомогне за задържане на таланти и за повишаване на стандарта на живот.

В допълнение, синдикалните организации настояват за увеличаване на данъчните облекчения за работещи семейства с деца, като се предлага увеличение на данъчните отстъпки до 1200 лева за едно дете и 1500 лева за две деца. Според тях, това би било стимул за подкрепа на младите семейства и намаляване на демографските проблеми в страната.

Дебати около социалните разходи и необлагаемите доходи

Синдикалните организации като КТ „Подкрепа“ подкрепят въвеждането на прогресивно облагане на доходите, за да се намалят подоходните неравенства и да се облекчат най-нископлатените работници. Те предлагат необлагаемият минимум да бъде свързан с жизнения минимум и да се приложи прогресивна ставка за различните нива на доходи – 10% за средни доходи и 15% за по-високите доходи.

Също така, се изразяват искания за освобождаване от данъци и осигуровки на социалните разходи, когато те са предоставени от работодателя. Това включва разходи като ваучери за храна, транспорт, облекло, здравни и образователни услуги, лекарства и други. Според синдикатите, такова освобождаване ще насърчи работодателите да инвестират в своите служители, като предоставят социални придобивки и услуги.

Какво следва?

Проектобюджетът за 2025 г. е в процес на финализиране и ще бъде представен за обсъждане в новото Народно събрание. С предвидените фискални мерки и допълнителни изисквания към работодателите и гражданите, държавата се стреми към поддържане на стабилност, съобразена със социалните и икономическите условия в страната. Въпреки това, дискусиите относно данъчната система, социалната подкрепа и ДДС ставките ще продължат и вероятно ще доведат до нови предложения и промени, които да отразят текущите нужди на обществото.

Изготвянето на стабилен и справедлив бюджет е основен приоритет за правителството, което се стреми да балансира между икономическата устойчивост и социалните потребности на гражданите.