Без данъчни облекчения, по-строги глоби и контрол върху длъжниците: какво предвижда Министерството на финансите?

В днешната статия ще ви запознаем с най-важните промени, които се очаква да влязат в сила идните месеци, според Министерството на Финансите. 

В средата на месец март, Министерството на финансите обяви промените, които предлага за увеличаване на приходите в хазната и намаляване на разходите, с цел постигане на 3% бюджетен дефицит на страната ни.
Както се вижда от публикуваните документи, промените в закона са насочени към няколко области, а именно:
– засилване на контрола върху събираемостта на средствата от длъжници към хазната, като това обикновено са неплатени данъци, осигуровки и глоби;
– отменят се и данъчните облекчения, които бяха въведени по време на пандемията;
– очаква се и обявеният данък свръхпечалби да важи за както за големи компании, така и за ЕТ;
– другото ново предложение е всички плащания над 5000 лв. вече да се извършват единствено и само по банков път. Плащанията в брой над този праг ще бъдат забранен;. 

От Министерството на финансите обясниха, че целта на тези мерки и предложени промени е стимулиране на икономиката и увеличаване на данъчните приходи.

Друго предложение за промяна е свързана със стоките с висок фискален риск. Поради тази причина, първата част от промените е предвидена в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се отнася до мерките в областта на фискалния контрол за стоки с висок фискален риск. Целта на промяната е засилване на финансовия надзор, по-ефективно предотвратяване и борба с данъчните измами и укриването на данък добавена стойност, корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица и други видове поведение.

Декларирането на данни ще бъде извършено от получателя/купувача на тристранната операция или крайния получател на множество последователни пратки.Това ще става чрез електронна услуга на Националната агенция за приходите (НАП), която ще предоставя уникален номер за всеки отделен превоз на стока.

Друга предложена промяна е свързана с разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори.

МФ предлага въвеждане на система за уведомяване на приходните агенции за предстоящи плащания от бюджета към физически и юридически лица. Плащанията ще се извършват по договори на стойност над 10 000 лв. и по заповеди за изпълнение на стойност над 1000 лв. Целта на промяната е да се проверят получателите на плащанията за неизпълнени публични задължения, като при наличие на такива ще бъдат наложени подходящи обезпечителни мерки за събиране на дължимите средства от плащането.

От финансовото министерство уточняват, че прилагането на тази система е увеличило значително събираемостта на публичните вземания, като за 5 години са събрани над 1,76 млрд. лв. Очаква се мярката да има дисциплиниращ ефект върху бюджетните получатели, тъй като ще ги мотивира да плащат предсрочно публичните си задължения, за да избегнат обезпечителни мерки и принудително изпълнение.

Промяна в погасяването на лихви по публични вземания 

Промяната в погасяването на лихви по публични вземания е новост, при която лихвите няма да се превръщат в главница, ако главницата е погасена изцяло или частично преди изтичане на давностния срок. Понастоящем в такива случаи лихвата се преобразува в основен дълг и продължава да се начислява лихва. Това създава неравнопоставеност между изплатилите задълженията си изцяло и тези, които са платили частично или изобщо не са платили, а главницата е погасена по давност. 

С предложената промяна се цели постигане на справедливост и равнопоставеност между субектите при прилагане на института на погасителната давност на публичните вземания, независимо дали главницата е погасена.

Промяна касаеща публикуването на данни за длъжници с непогасени публични задължения.

В момента такива оповестявания са въведени за длъжници, чийто общ дълг надхвърля 5000 лева. С промяната се въвежда задължително оповестяване и срещу лицата, които образуват изпълнителни производства за събиране на задължения, установени от ОДП, с размер над 10 000 лв., с изключение на задължения по невлезли в сила закони, обезпечени задължения и задължения, които са били извършени. отложени и разсрочени. Данни ще бъдат публикувани и за длъжници в производство по публична несъстоятелност, независимо дали има или не е образувано изпълнително производство. Данните няма да бъдат освободени за тези, които нямат право по закон да прилагат закона. Според статистиката близо 27% или над 33 000 от длъжниците, които отговарят на стандартите за оповестяване, имат необезпечени салда между 5000 и 10 000 лв., но размерът на задълженията им е едва 1,4% от общата сума.

Какви промени се очакват при обезпеченията?

Предложената промяна при обещетенията цели изравняване на обезпеченията за физически и юридически лица в България. Понастоящем за гражданите обезпечението се основава на данъчна оценка/застрахователна стойност/стойност на придобиване, докато за компаниите се основава на балансовата стойност на активите. Промяната предлага обезпечението за всички субекти да се основава на данъчна оценка за недвижимо имущество и застрахователна стойност на моторни превозни средства или друго движимо имущество. Целта е стойността на един обект да не зависи от неговия собственик – съответно физическо или юридическо лице, или от неговата счетоводна политика.

Промени касаещи продажбата на културни ценности.

Правилата за продажба на движими културни ценности също ще се променят, за да се подобри събираемостта на задълженията от длъжниците. В момента има законова празнота при осребряването на този вид имущество, но практиката все по-често налага подобни действия поради установяване на собственост върху движими културни ценности от лица с неизплатени публични задължения, обясняват от МФ. Предложението има за цел да осигури процесуални възможности за продажба на движими културни ценности, регистрирани по Закона за културното наследство, когато те са частна собственост на длъжници с публични задължения, с цел погасяване на тези задължения.

Нотариусите ще проверяват за задължения при продажба на кола и/или имот

Нотариусите у нас вече ще проверяват по електронен път в Националната агенция за приходите (НАП) дали страните по продажбата, било то на имоти или автомобили, имат непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. 

Ако се установят такива дългове, нотариусът ще пристъпи към сделката едва след уреждане на дълговете или ако купувачът изрично поеме отговорност за дълга в нотариалния акт. Ще се предоставя информация за всички непогасени задължения, а не само за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. 

Тази мярка има за цел да предотврати умишленото недеклариране на неизплатени задължения при сделки за продажба на имот или автомобил, за да се избегне използването на приходите от продажбата за изплащане на дълга.

Събиране на глоби по ГПК

Предложената промяна в българския Граждански процесуален кодекс (ГПК) относно реда за събиране на глоби за неизпълнение на задължения за предаване на дете. В момента, след наложена глоба, тя се изпраща в Националната агенция за приходите (НАП), която след това възлага събирането на глобата на съдебен изпълнител. Предложената промяна има за цел да премахне ненужното изпращане на решението за глоба до НАП и последващото му връщане на съдебния изпълнител. Това ще опрости процеса и ще намали натоварването на НАП, която в момента няма участие в процеса освен механичното препращане на решението.

Ще има ли достъп до банковата тайна? 

Предложените промени в Закона за кредитните институции и Закона за пазарите на финансови инструменти ще позволят на публичните съдебни изпълнители, заедно с органите по приходите, да имат достъп до защитена информация, включително банкова и търговска тайна. Това ще позволи на публичните съдебни изпълнители да разполагат с информация за фактите и обстоятелствата относно имуществото и дейността на клиентите на банката и с информация за финансовите инструменти. Целта на тази промяна е да се повиши ефективността и ефикасността на публичните съдебни действия и в крайна сметка да се повиши събираемостта на публичните вземания. Промяната е мотивирана от Министерството на финансите.

Доходи от криптовалути 

Промените в българското данъчно законодателство по отношение на облагането на доходите от криптовалути предлагат при определяне на облагаемия доход от продажба или обмяна на виртуални валути да се прилага стандартно приспадане от 10% за покриване на разходите. Това ще създаде по-единна и справедлива данъчна практика за лицата, които се занимават с продажба на криптовалути. Настоящата липса на изрично регулиране създава възможности за непоследователни данъчни практики, превръщайки тази промяна в усилие за насърчаване на лицата да декларират доходите си и насърчаване на по-голяма данъчна справедливост.

Акциза върху горивата се връща.

МФ планира да премахне законодателните промени, които позволяваха на лицензирани железопътни превозвачи и транспортни оператори, които превозват пътници с метро, ​​трамваи или тролейбуси, да искат възстановяване на платения акциз върху електроенергията от 8 юли 2022 г. Освен това нулевият акциз върху моторните горива като напр. втечнен нефтен газ и природен газ, както и за електроенергия, произведена от възобновяеми източници, също ще бъдат премахнати. Мерките бяха въведени за поддържане на конкурентоспособността и рентабилността в енергоемките сектори, където енергийните разходи съставляват значителна част от производствените разходи и за контролиране на нарастващите цени на електроенергията и горивата. Ефектът от тези мерки обаче оказва значително негативно влияние върху приходите от акцизи, което от своя страна се отразява на бюджетния дефицит и налага промени във фискалната политика на страната, посочват от Министерството на финансите.

Промени, касаещи ДДС за ресторанти, фитнеси и туроператори

Министерството на финансите също предлага да отпаднат временно намалените ставки на ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги, общи туристически услуги и ползване на спортни съоръжения. Тази промяна предизвика противоречия сред бизнеса, тъй като ще доведе до увеличаване на ДДС за тези сектори.

Забрани за реклама на хазартни игри

Предложените промени в Закона за хазарта имат за цел да въведат допълнителни забрани за реклама на хазартни игри и да регламентират правилата и условията, свързани с рекламата и предлагането на бонуси за участие в хазартни игри. Промените включват и разяснения относно дължимите такси по закона.

Не забравяйте да ни последвате, за да сте в крак с най-новите новини в сферата на бизнеса, финансите и счетоводството. Нашият екип остава на ваше разположение при нужда от консултация.