Много често получаваме въпроса “Как да регламентираме командировката на наши служители?”. Затова и ние от SV Smart Consulting решихме да напишем тази статия за вас.
Надяваме се тя да бъде полезна за вас, особено през летния сезон, когато много служители биват изпращани на командировка.
Нека започнем с това, че срокът на командироване не може да бъде повече от 30 календарни дни без да има прекъсване. Командировките на служители се регламентира от Кодекса на труда и служителят има право да получи както брутното си трудово възнаграждение, така и пари за пътни, дневни и пари за престоя в оказаните дни. За работодателя е нужно да издаде писмена заповед за командировка, в която да е упоменато кой, кого командирова, с каква цел и какви са условията.
Какви са условията, при които разходите за командировка ще бъдат признати за данъчни цели?
За данъчни цели разходите за пътуване и живот на физическите лица се признават, когато са направени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. Командированият е в трудово правоотношение с командирования или е нает от него по извънтрудово правоотношение, включително и ръководители. Разходите на акционер или съдружник по време на пътуване и престой като акционер или съдружник не се включват за данъчни цели. Разходите трябва да бъдат записани в първични документи по смисъла на счетоводното законодателство, отразяващи точно стопанските операции.
В обобщение, ще имаме допустими пътни разходи само ако са изпълнени и двете от следните условия: пътувания във връзка с фирмени събития; Трябва да има трудово или извънтрудово правоотношение между командированото и командированото; Разходите са документирани (фактури, споразумения, касови бележки и др.); Наличие на писмени заповеди за командировки.
Изключеня:
Член 5 от Наредбата за командировки гласи: „ По изключение може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие само при взаимно писмено съгласие между него, работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчните пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго.”
и чл. Член 4 от правилника за пътуване и специализация в чужбина: „Заповедта за командировка може да се издава от ръководителя на едно ведомство или предприятие, а разходите в левове и във валута да бъдат за сметка на друго ведомство или предприятие, в чийто интерес се осъществява командировката, след предварително писмено съгласуване между страните. “
Ако се наложи да използвате услугите на служител от друго предприятие, за да ви е данъчно признат разхода трябва:
– другото предприятие да издаде заповедта за командировка;
– фактурите и протоколите за разходите да са на името на другото предприятие;
– другото предприятие трябва да ви издаде фактура за направените разходи за командировка.
При допълнителни въпроси и нужда от консултация, не се колебайте да се свържете с нас: https://svsmartconsulting.com/